City in bulgaro




Recensione e prologo di City su Novinar.net del 21 gennaio 2006



 

City su Novinar.net

ревю на City в „Новинар“

Алесандро Барико - новата звезда на европейската литература

0:00 21-01-2006 Людмила ГАБРОВСКА

Смахнати герои преживяват странни случки в романа му "City"

Книгите на Алесандро Барико са литературният разкош за всички, които искат да видят в романите нещо повече от кръв, секс или интриги. Творбите му са написани с толкова оригинален стил, че не биха могли да бъдат вместени в рамките на нито един жанр. Сред най-самобитните му творби са "Океан море" и "Коприна", публикувани и на български, както и "Новеченто", по която Джузепе Торнаторе създаде филма "Легенда за пианиста".

48-годишният писател сравнява творчеството си с хладилник: "Написаните истории, както съдържанието на хладилника, трябва да се "консумират" нощем, по пижама, в пълно уединение, когато никой не те гледа. Книгата е като хладилник - отваряш го и си приятно изненадан, че е пълен." Така пълен на различни образи и случки е и най-новият му роман "City", смятан за най-успешния му до този момент. Чудатите герои в него попадат в необичайни ситуации и водят странни разговори. Но те не са написани само за развлечение. Заедно със забавните случки Барико представя и своите позиции. Чрез главната героиня споделя мислите си за смисъла на живота, а чрез съдбата на един професор - мнението си за интелектуалната честност. Преплитат се различни истории за бокс, футбол, уестърн, гениален младеж, генерал и бръснар... Всичко това напълно се вписва в тезата, която Барико винаги застъпва в изявленията си - че книгата е опасна вещ, чрез която писателят изпълнява мисията да отрази сложния свят, като покаже скритите, невидимите на пръв поглед негови части.

За читателите на в. "Новинар" ИК "Унискорп" предостави откъс от книгата "City", която ще излезе от печат в понеделник.


 Estratto dal Prologo pubblicato su Novinar.net



- Е, господин Клаузер, трябва ли да умре Мами Джейн?

- Да вървят всички на майната си.

- Това "да" ли е, или "не"?

- Вие как мислите?

През октомври 1987-а Си Ар Би, издателство от двайсет и две години на приключенията на митичния Балън Мак, реши да обяви референдум сред читателите си, за да установи дали не е време да усмърти Мами Джейн. Балън Мак беше сляп супергерой, който денем работеше като зъболекар, а нощем се сражаваше със Злото с помощта на твърде особените свойства на слюнката си. Мами Джейн беше майка му. Читателите по принцип бяха много привързани към нея: тя колекционираше стари индиански скалпове, а вечер се изявяваше като басистка в блусгрупа, състояща се изцяло от черни. Тя беше бяла. Идеята да я очистят бе хрумнала на търговския директор на Си Ар Би, много спокоен господин с една-едничка страст: електрическите влакчета. Той твърдеше, че Балън Мак вече е на мъртъв коловоз и се нуждае от нова мотивация. Смъртта на майка му - блъсната от влак, докато бяга, преследвана от стрелочник параноик - щеше да го превърне в убийствена смес от ярост и болка, т.е. в портрет едно към едно на средния му читател. Идеята беше идиотска. Но и средният читател на Балън Мак беше идиот.

И така, през октомври 1987-а Си Ар Би опразни стая на втория етаж и настани вътре осем госпожици със задачата да вдигат телефона и да събират мненията на читателите. Въпросът беше: трябва ли да умре Мами Джейн?

От осемте госпожици четири бяха служителки на Си Ар Би, две бяха изпратени от социалните служби, една беше племенница на президента. Последната, момиче на трийсетина години, дошло от Помона, беше там с договор на стажантка, спечелен с верен отговор в радиоигра ("Какво най-много мрази на света Балън Мак?" "Да чисти зъбен камък"). Ходеше все с малък касетофон. Има-няма го включваше и казваше нещо вътре.

Името й беше Шаци Шел.

В 10 и 45 на дванайсетия ден от референдума - когато смъртта на Мами Джейн вземаше превес с 64 на 30 (останалите 6 на сто смятаха, че трябва всички да си го начукат и се бяха обадили, за да го кажат) - Шаци Шел чу телефона да звъни за двайсет и първи път, написа във формуляра пред себе си числото 21 и вдигна слушалката. Проведе се следният разговор:

- Си Ар Би, добър ден.

- Добър ден, пристигна ли вече Дизел?

- Кой?

- Окей, още не е пристигнал...

- Тук е Си Ар Би, господине.

- Да, знам.

- Сигурно сте сбъркали номера.

- Не, не, всичко е наред, слушайте сега...

- Господине...

- Да?

- Това е Си Ар Би, референдумът "Трябва ли да умре Мами Джейн?"

- Благодаря, зная.

- Тогава бихте ли си казали името, ако обичате?

- Няма значение името ми...

- Трябва да ми го кажете, такава е практиката.

- Окей, окей... Гулд... името ми е Гулд.

- Господин Гулд.

- Да, господин Гулд, сега мога ли...

- Трябва ли да умре Мами Джейн?

- Моля?

- Кажете как мислите вие... дали Мами Джейн трябва да умре, или не.

- О, Исусе...

- Вие знаете, нали? Коя е Мами Джейн?

- Разбира се, че знам, но...

- Вижте, трябва само да ми кажете дали мислите, че...

- Бихте ли ме изслушали за минутка?

- Разбира се.

- Чуйте, направете ми една услуга, огледайте се наоколо.

- Аз ли?

- Да.

- Тук?

- Да, там, в стаята, бъдете така добра.

- Окей, гледам.

- Добре. Да виждате случайно момче с бръсната глава, което държи за ръка един много голям, ама наистина голям, нещо като великан, с огромни обувки и зелено сако?

- Не, не мисля.

- Сигурна ли сте?

- Да, сигурна съм.

- Добре. Значи още не са пристигнали.

- Не.

- Окей, тогава искам да знаете нещо.

- Да?

- Тия двамата не са лоши.

- Не са ли?

- Не. Щом пристигнат, ще почнат да трошат всичко и по всяка вероятност ще грабнат телефона и ще ви го усучат около врата и други такива неща, но не са лоши момчета, наистина, само дето...

- Господин Гулд...

- Да?

- Имате ли нещо против да ми кажете на колко сте години?

- На тринайсет.

- Тринайсет?

- Дванайсет... ако искаме да сме точни, дванайсет.

- Слушай, Гулд, майка ти дали не е там наоколо?

- Майка ми си отиде преди четири години, сега живее с един професор, който изучава рибите, поведението на рибите, един етолог, за да сме точни.

- Съжалявам.

- Не бива да съжалявате, такъв е животът, нищо не можеш да направиш.

- Наистина ли?

- Наистина. Не вярвате ли?

- Да... сигурно е така... не знам с положителност, но предполагам, че е така.

- Дяволски така е.